ПРОГРАМА НА БОГОСЛУЖЕНИЯТА

Православната църковна община с благословията на Негово блаженство Растислав, архиепископ Прешовски и митрополит на Чешките земи и Словакия се придържа към грегорианския календар. Богослуженията се провеждат в параклиса(kaplnka) Primacialný palac, всяка неделя от 10.10 ч. Богослужения се извършват и при по-големи църковни празници.

https://www.google.sk/maps/@48.1440746,17.1093422,3a,60y,115.1h,96.57t/data=!3m6!1e1!3m4!1seKdaQ9LyczAX66rfdy0YRQ!2e0!7i13312!8i6656

Архипастирско посещение

Тази година събитията сред българите в Братислава във връзка с празника на св. братя Кирил и Методий бяха обогатени и от посещението на скъп гостенин. По покана на моя милост нашата църковна община „Св. Йоан Кръстител” беше посетена от Негово Блаженство Растислав, председател на Св. Синод на Чешката и Словашка православна църква. В неделя, 25 май, въпреки изборния ден и топлото време, много преди започване на богослужението вярващи започнаха да изпълват параклиса на Примациални палац. Успелите да се поместят в храма можаха да присъстват на архиерейска св. Литургия, която беше обогатена и с участието на дякон и двама иподякони. Богослужението беше не само духовнопастирска изява, но и послание към всички народи, населяващи Словакия. Чуха се молитви на български, словашки, русински и преди всичко на църковнославянски език. Езикът, чрез който равноапостолните солунски Братя са преподали свещените книги, предания и Христови истини, звуча и в песните, изпълнени от талантливите певци Давид Панца и Михаил Желонка.

Негово Блаженство в обръщението си благодари на всички присъстващи за топлото посрещане. Спомена и за милите чувства, предизвикани от типично българската атмосфера. По-късно сподели спомени за монашеския му живот в Св. Гора, предизвикани от източните напеви, които винаги звучат в душата му. Протопсалтът на общината ни Давид е тоя, който преведе и състави на западни ноти св. Литургия на 8 гласа, като за целта използва всякакви достъпни български, гръцки и синайски източници. Разбира се, по-късно ние пък се похвалихме, че единствено в нашия храм св. Литургия се служи на владеещия глас.

           След богослужението се проведе скромен прием, където вярващите имаха възможност да разговарят по духовни и организационни въпроси с Негово Блаженство. С разбиране бяха изслушани не само похвалите, но и критиките. Всъщност единствената, но с болка произнесена критика беше за несъстоялите се тази година, а досега ежегодни св. Кирило-методиевски празненства в Микулчице, недалеч от Братислава, на чешка територия. За съжаление Българската православна църква – Българска патриаршия не призна легитимността на избора на Негово Блаженство Растислав, което пък възпрепятства присъствието на официални лица. Или пък, както казва Псалмопевеца: „Богатии обнищаша и взалкаша...” (Пс. 33:11) са актуални не само сред „взыскающии Господа”, но и сред „лъвчетата” (по българския синоден превод на Пс. 33).

ВАЖНИ НОВИНИ

      На 27 март 2013 г. се проведе среща между моя милост от страна на Българското християнско сдружение "Св Иоан Кръстител" и Негово високопреосвещенство Растислав  и протойереи Михал Швайко от страна на Прешовската митрополия. На срещата се разгледа моят каноничен въпрос и възможностите за благоприятно преодоляване на настоящия статус. Беше подчертано, намерението буквата на канона да бъде изпълнена в духа на евангелска любов и християнско добросърдечие. 

      Срещата приключи с посочване на задачите, които трябва да бъдат решени за по-скорошното ни преминаване под омофора на Pravoslávnej cirkvi v českých krajinách a na Slovensku.

Прочка

       Простете ме братя и сестри, и молете Бога за мене грешния.

       Хайде да си простим! Все пак утре е прочка...ако не за друго поне заради това. Ще каже някой, а защо пък точно сега? Ами защото си мислим, че сме християни, а Христос не веднъж и дваж го е правил, и е апелирал да го правим, пък и е показвал как да го направим. От кръста изрече молитва за мъчителите си: "прости им, понеже не знаят, що правят."
       Не зная как е по други краища на България, но ние шопите си спазваме традицията, да поискаме и да дадем прошка. На Сирни заговезни или поклади(както му казва народа) вземаме погача, зелник, бутилка вино и хайде на гости. Някой ще каже: "Простено, прости." Друг ще отговори: "Простено да ти е от мене и от Бога." Случи се даже и ръка на майка и баща да се целуне. Децата пък на двора ще завъртят оратник, е сега са по-модерни времена, ще струпат голяма камара от стари гуми и ще и драснат клечката. Бая очадени децата ще имаме след това ама нали е спазен ритуала, да изгоним злото и да си простим.
       Няма лошо, само че Христос не отправи думи за прошка към майка си, към апостолите или приятелите си, а към тия които го разпънаха.
        Какво правим ние когато искаме прошка от тия пред които най-малко сме се провинили?! Благородство и сила ли проявяваме, когато прощаваме на тия които ни обичат?! Християни ли сме, когато не се сещаме за истинските грешници, пред които и ние най-много сме съгрешили, па макар само с мисли и на думи?!
        Да се поставим на мястото на тях, нашите зложелатели. Какви ли чувства бошуват в душите им, какви ли мисли се събуждат в главите ми, когато ни зърнат?! Дали пък не се замислят, че са съгрешили, дали не ги гложде гузната съвест, дали не желаят и те да ни простят?!
        Да, те да ни простят, защото те също имат своите си доводи да не ни обичат, защото и ние сме наранили тяхното Аз. Не веднъж сме ги укорили, не веднъж сме постъпвали така, че да разберат колко сме праведни, а те грешни. Показвали сме им, че ги мразим. Дори не сме обръщали внимание на не един техен жест на помирение. Знаем, че и най-злият престъпник, убеден в своята си правда понякога обръща поглед към небето, закрито от решетка и чака прошка...своята правда!!! Такава е и нашата правда, несигурна, несъвършенна и само наша си...в противоречие с другите милиони правди.
На мнозина ни се е случвало да останем лице в лице с подобен враг. Нима не сме се надявали на неговата милост? Молили сме се да се смекчи закоравялата му душа и да ни остави на мира. Как така от злия сме очаквали да е християнин, а ние като такива вкоравяваме сърцата си?! Ще бъдем ли добри ако от всички страни чуваме само укори? Нека да си сложим ръка на сърцето и да признаем, колко приятно е да ни поискат прошка. Знаем, че живата вода на любовта не само утолява човека, но го и превръща в извор на такава, от която да да пият и други жадни.
        "Камък ми падна от сърцето" казва народа. И най-тежкият камък пада, когато получаваме любов и разбиране. Нека поне веднъж в годината да свалим камъка и от каменните сърца на околните.
Тогава ще има смисъл утрешният празник на милостта. Нека да извършим непонятното за днешния човек, да простим. Като отворим сърцата си да впуснем в тях и тия, които не сме прегръщали. Да обикнем мразените. Да им дадем шанс и повод и те да се осмелят да поискат прошка. Защото те няма да го направят пред камъните, които постоянно се сипят върху им. Те са тия които имат нужда от топлината на околните. На тях като дарим шанс, няма да ни се струват непосилни думите на Спасителя: "Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят, за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?"

Вече сме само БОЖИИ

      

     В края на 2012 г. под предлог да бъде предадена на Чехословашката православна църква общината ни е изключена от диоцеза на Българската Западно-и средноевропейска епархия.

    Налага се вярващите да проявят търпение, тъй като подобна стъпка в църковната администрация може да продължи няколко години.

   Уверявам уважаемите вярващи, че ще положа максимални усилия богослуженията и хода на духовния живот да не бъдат нарушени. 

   Въпреки че субсидиите, които получавахме от Дирекция по вероизповеданията без да бъдем уведомени  бяха спрени със задна дата цените на свещите и всички такси остават непроменени.
   Тъй като до изясняването на статута ни е отнета възможността да представляваме българските християни в Словакия, не можем да участваме в мероприятия организирани от посолството на Р. България, българското училище в Братислава и други български институции. 
     Вярвам, че с Божията помощ и по вашите усърдни молитви ще преодолеем трудностите(буквата на закона), които някои щедро подхвърлят под нозете ни.

Ваш служител в Христа свещеноиконом Николай.

      Молете Бога за мене грешния!

НЕДЕЛЯ НА ВСИЧКИ СВЕТИИ - Първа Неделя след Петдесетница

                      " ...вие, които Ме последвахте, при пакибитието, кога Син  

 Човечески седне на престола на славата Си ще седнете и вие на 

 дванайсет престола,  като съдите дванайсете Израилеви колена"

      Възлюбени в Господа братя и сестри, и тая година отминаха дните на преизобилна Божия благодат. Изминахме земните стъпките на Спасителя към Голгота, участвахме в последната вечеря, съпреживяхме страданията и кръстната му смърт. Окичихме се с възкресението Му, възхвалихме Възнесението, приехме и обещания от Него Дух Свети. На днешната неделя мнозина от нас по подобие на апостол Петър можем да си зададем въпроса: „какво, прочее, ще стане с нас?“ Ясно е, че като земни хора няма да забравим обещанията на Спасителя, особено когато ...не сме си ги заслужили. Не, няма нужда да философстваме над думите: „...който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;“ Те явно са нещо като висша математика за повечето от нас. Дали ще се възмутим или теологично ще мрънкаме, какво ли е искал да каже Христос, истината е, че не ги приемаме. Не защото са тежки и необясними, а защото ние сме леки във вярата си. Защото веднага ни идва мисълта, не кого да обичаме повече, а дали не трябва някого да намразим. Но така или иначе, нека чуем и останалите Христови думи провокирали питането на апостол Петър: „...и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.“ Несъмнено вървим в някакви стъпки, а и кръст на гърбините си чувстваме. Но ако попитаме какъв е тоя кръст малцина биха уцелили истината. Един ще каже: куц съм, боли ме коляното, но често ходя на църква. Друг ще изтъкне с каква болест се промъква в живота. Трети ще се оплаче, че търпи лошите си синове. И най-вече парите...ах тия пари, все не ни достигат, за да вършим добро, но пък стават за „тежък кръст“ когато са малко.

      Не веднъж братя и сестри в неделните евангелски четения се споменава за носенето на кръста. Свещеника в проповедта си призовава да си го вземем и носим, но много рядко пояснява що е кръст и що е грях. Да, грях, защото границата между греха и кръста понякога е много неясна, защото лукавия много лесно ни заблуждава, че именно греха е нашият кръст. Разбира се не говоря за истинския житейски кръст а тоя, който си въобразяваме, че носим. „...беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение... Ето кое не е кръст а проклятие, наследството на греховете, което тегне над нас ни заблуждава, че това е приделил Бог да носим в живота си. Нима съвременната медицина не борави с термина наследствени заболявания, нима не четем 10-те Божии заповеди?! Нима не разбираме, че проклятието не е кръст, а наследство от съгрешенията на предците ни? Знаем, но продължаваме да ходим след Христа, без да вземаме кръста си. Наистина трудно е човек сам да прецени своите стъпки. Трудно е да разбираме дали земният ни път е труден, защото минаваме през тесните порти, или защото ламтежа ни по земното стеснява душата ни; дали даваме, защото обичаме, или защото очакваме многократно повече да получим; дали помагаме на неприятеля, защото се опитваме да му помогнем, или защото се страхуваме и така само помагаме на злото. Да, трудно е да знаем защо лъкатуши живота ни, но затова пък имаме в себе си съвест, тоя глас Божий, който не ни остава равнодушни, когато правим оценки на действията си. А ако често успяваме да го заглушим нека да бъдат пред очите ни думите на евангелист Иоан: „Недейте се чуди, братя мои, ако светът ви мрази.“ Не, не чакайте любов за любовта ни, защото това правят и езичниците. За служба на ближния не чакайте съкровища на земята. За духовни подвизи не очаквайте награди и признания. Не, защото нашият Отец небесен не е от тоя свят, защото богатствата на тоя свят са временни и имат свойството да бъдат отнемани, загубвани, да ръждясват.

      Затова ако на тоя свят срещаме неприязън заради Неговото име, нека не се отчайваме, защото само тогава ще се удостоим с обещаното блаженство. Само тогава на страшния Христов съд с радост ще очакваме отговора на въпроса: „какво, прочее, ще стане с нас?“

Как трябва да се изповядваме пред свещеника?

Мнозина християни отиват пред свещеника за изповед, без да се приготвят, както би следвало, към изпълнението на този християнски дълг, а някои от изповядващите се не разбират даже самото таинство покаяние. Такива готвещи се за приемане на Св. Причастие , вместо подробно да откриват греховете си на духовника, обикновенно безмълвно очакват от него въпроси, на които му отговарят само : „грешен съм отче!“ – При това свещеникът, който понякога има да изповядва голям брой християни, почти няма сили сам да разпитва изповядващите се за извършените от тях грехове, които трябва да са известни най-добре на този, който е виновен за тях.

За улеснение на изповядващите се, тук се предлагат ръководствени указания относно това: как трябва да постим и да се изповядаме пред духовника .

Преди всичко за всеки е необходимо да знае следното:

1.Божественото установление на таинството покаяние .

Таинството покаяние, или изповед, е установено от Самия Господ Иисус Христос, който при явяването си на светите Апостоли, им дал власт, с таинствената благодатна сила на Светия Дух, да прощават греховете на каещите се. „Приемете Духа Света, казал Спасителя: на комуто простите греховете, ще му се простят ; комуто задържите, ще му се задържат.“ (Иоан. 20.22–23) Това право – с таинствената благодат да се прощават греховете на каещите се във време на изповед – било дадено, преди всичко на св.Апостоли, които предали тая власт на ръкоположените от тях епископи; а епископите, от своя страна, упълномощават законно-ръкоположените от тях пастири на църквата да прощават греховете на каещите се пред тях на изповед.

2.Необходимостта от таинството изповед за всеки християнин.

Тъй като в целия свят няма човек безгрешен, макар само един ден да е живял на земята (Иов.14.4–5),то таинството покаяние се оказва съвършено необходимо за всеки християнин, който се грижи за спасението си и желае да се намира в мир със съвестта си и с Бога. Чистосърдечната изповед пред духовника освобождава каещия се от всичките грехове и го прави такъв чист и подновен, какъвто излиза от купела при св. Кръщение. Ето защо и църковните закони задължават всеки християнин да се изповядва и приобщава със св. Таини, като не отлага този свят дълг за в бъдеще, което (бъдеще) не е в наше, в Господне разпореждане. – Кой знае, може би утре, даже днес, да настъпи смъртният ни час (Лук.12.20). А ако и да ни се удаде, по милостта Божия, да се изповядаме пред внезапна смърт, то туй ни покаяне няма да бъде напълно съзнателно, спокойно и доброволно; тогава не ние ще оставим греховете си, а те ще ни оставят, защото тогава се лишаваме от възможността повече да грешим.

3.Какво се изсква от нас за получаване прошка на греховете ?

За получаване таинството прощение на греховете се изисква, християнинът първо, искренно да осъзнае греховността си пред Бога; второ, да има твърда вяра в Милосърдния Христа Спасител, Който невидимо присъствува пред каещия се, и твърдо да помни, че няма такъв грях, който би надминал безконечното милосърдие Божие и не би могъл да бъде простен; трето, по надлежен ред да се приготви към изповед; после чистосърдечно да се е разкаял за греховете си пред духовника с твърдото намерение, да се въздържа от това, за което се е покаял, и да се старае да живее по закона Божи.

4.Как трябва да се готвим за изповед ?

За пробуждане в душата на грешника чувството на разкаяние и за приготвянето му към достойно причащение със св. Таини, а също и за подновяване на християнския живот, св. Църква е установила особени дни за подготовка пред изповед. Най-удобно за това време се счита великия пост пред Пасхата, когато четенето на умилителните молитви и трогателните песнопения предразполагат човека към покаяние. Приготовлението към изповед и причащение, трябва да се състои в по-често посещение на храма Божии в усърдна молитва в него, в искрено съкрушение за своите грехове, в четене на назидателни книги, в отклонения от суетни удоволствия и развлечения, в отдалечения от себе на всякакви нечисти мисли, в примирение в душата си с всички хора, като не се изключват и враговете, в извършване на добри дела (като посещиние на болни, помагане на бедни, утешение на скърбящи … ), в пазене на строг пост, който се състои не само във въздържане от забранените от църковните правила неща, но и в умереното употребяване и на позволена храна и питие, за да не господствува плътта над духа.

5. Необходимостта от устна изповед пред духовника.

Говеенето или приготовлението се завършва с изповядване пред духовния отец всички грехове, извършени от каеюия се от времето, когато за последен път се е причастил. Устната изповед е неорходима за това: първо, че без нея духовникът не може да знае душевното състояние на каещия се, не може да съди за това, колко големи са греховете, които той ще трябва в името Божие да разреши и прости. Без устна изповед може да се случи, че към причащение с тялото и кръвта Христови да пристъпят, по свое недоразумение и за погибел на душата си (І Кор. 11.27–31), и такива хора, които се оказват по греховете си недостойни за тази велика благодат. Господ Спасител заповядал да не се дава светинята на псетата (Мат. 7.6) т.е. на неразкаялите грешници. Второ, тъй като всичките ни грехове произхождат от нашето самолюбие, гордост и своеволие, то устната и чистосърдечна изповед пред духовника може да служи като израз на готовност на говеещия да остави самолюбието си, да остави порочния си живот и да се погрижи за изправлението си. И най-вече, само при устната изповед духовникът може да даде на каещия се добър пастирски съвет, съобразно на душевното му състояние, а в случай на нужда, и да наложи епитимия¹⁾ за по-скорошното изправление на грешника.

Пред изповед , както вече казахме, необходимо е да се примирим с всички с които сме били до тогава в свада, или против които сме враждували. ,,Ако простите на човеците съгрешенията им , и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им , и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“, казал Спасителя. (Мат. 6.14–15)

Като отиваш при духовника, трябва чистосърдечно да му изповядаш всичките си грехове, без всяко укриване. От нищо не се срамувай пред духовника: той не е чужд на човещките немощи и ще се отнесе към тебе с отческа любов. Не се страхувай и от разгласяване на греховете ти, защото на свещеника е забранено да открива греховете на духовните си чеда; в противен случай по закона ще се лиши от свещенически сан. Във време на изповед не бива да измисляш разни прикрити извинения за греховете си (болест, крайна нужда, служебни или семейни задължения …), а още повече не бива да посочваш други (познати, съдружници и другари) за твои съблазнители и виновници за греха ти (Бит. 2.12). Иначе изповедта ти, вместо чистосърдечно признание в собствена греховност, ще се обърне на фарисейско самооправдаване и похвално осъждане на чуждите грехове (Лук. 18.11,14).

За да бъде изповедта ти обмислена и да се докосва до всичкия ти живот от времето на последното ти приобщаване със св.Тайни, преди да тръгнеш към духовника, постарай се да си припомниш всичките си грехове (ІІ Кор. 13.5; Гал. 5.4.), които тежат на душата ти и сам ги разкажи на духовника, като не очакваш въпроси от него. А за да ти е по-леко да обмислиш греховете си, припомни си десетте Божии заповеди и попитай себе си, не си ли прегрешил:

І. Против първата заповед която е: ,,Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове, освен Мене.“ Помисли, така ли вярваш в Бога, както учи в символа на вярата православната църква? Стараеш ли се да придобиеш истински познания за Бога чрез слушане и четене на словото Божие и назидателни книги? Уповаваш ли се във всичко на Всемогъщия Божий Промисъл и не се ли надяваш понякога повече на хората, отколкото на Бога? Не си ли прибягвал, по лекомислие или по малодушие, към разни врачувания; не си ли вярвал в лоши срещи и нещастни дни, като гневиш с това самия Промисъл Божий? Не роптаеш ли против Бога във време на болест и други нещастия в живота? Не мислиш ли , че ще се спасиш, като като се уповаваш на една само вяра в спасяващата благодат, а не се грижиш за добър живот и забравяш Божието правосъдие? Не се ли лениш да се молиш на Бога ежедневно – сутрин и вечер, преди и след хранене, а така също преди начало и свършване на всяко добро дело? Не си ли се увличал в някакво лъжливо (еретическо) учение или религиозно свободомислие?

ІІ. Против втората заповед която е: ,,Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е доле на земята, и що е във водата под земята; не им се кланяй и не им служи.“ Не се ли подчиняваш на някакви свои идоли: на разни човешки страсти като гордост, славолюбие, чревоугодие, сребролюбие и други такива? Всички нечисти страсти ап.Павел нарича идолослужение (Колос. 3.5), а сребролюбието нарича корен на всяко зло (І Тим. 6.10). Не се ли хвалиш със собствените си достоинства, заслуги и с богатството си, като забравяш, че всичко това ти е дадено от Бога, Комуто си длъжен да благодариш за пращаните ти от Него милости? Не се ли домогваш до разни почести с лукавство, с измама пред силни хора, а и с други постъпки, противни на съвестта ти? Не се ли срамуваш да изобразяваш понякога на себе си кръстно знамение пред хората, ката минаваш пред храмовете Божии? Не прибягваш ли към лицемерна набожност, като се стараеш да се молиш пред другите само с лице?

ІІІ. Против третата заповед която е: ,,Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог“. Не си ли се кълнял в името Божие, а също и в душата, живота и здравето си за потвърждаване на лъжа или измама, за да получиш някакви облаги? Не си ли произнасял името Божие на шега или за потвърждаване на маловажни неща? Не си ли нарушавал клетвата, дадена от тебе в съда, или при постъпване на служба? Не си ли принуждавал другте към празно заклеване? Не си ли призовавал името Божие само с уста, а не и със сърце (Мат. 15.8–9), като си стоял разсеян на молитва – в църква или в къщи? Не си ли се смял над свещенни предмети и не си ли употребявал думи от св.Писание на шега в обикновени разговори?

ІV. Против четвъртата заповед която е: ,,Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичките си работи; а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог“. По християнски ли прекарваш времето в празнични дни и в навечерието им? Не си ли разговарял, като си стоял в църква във време на Богослужение, или не си ли се замислял в това време за житейски дела? Вместо да сториш благотворителност в тези дни, – например да посетиш болни и да ги утешиш или да помогнеш на бедни, – не си ли се предавал на скитане и преяждане? Или, вместо да се занимаваш в празнично време с назидателно и полезно четене, не си ли се увличал в празнословие, непозволени забавления, хазарт и неприлични книги²⁾? Не си ли работил в празници като в делнични дни, не си ли принуждавал към такава работа подчинените си и чрез това си им препятствувал да бъдат в църква и даже да изпълнят християнския дълг на говеенето?

V. Против петата заповед която е: ,,Почитай майка си и баща си, за да ти бъде добре и за да живееш дълго на земята“. Отдаваш ли почитание и послушание на родителите си? Не си ли се обръщал към тях грубо, не си ли ги излъгвал, не си ли ги хулил зад гърба, не си ли ги осъждал, и изобщо не си ли ги оскърбил с нещо? Ежедневно ли, сутрин и вечер, се молиш на Бога за тях; грижиш ли се с удовлствие за спокойствието им и за необходимите им средства за живеене? Почиташ ли духовните и светски власти установени от Бога? Не си ли бил неблагодарен на своите възпитатели и благодеятели? Имаш ли потребната любов към роднинте си? Нямаш ли ненавист към собствените си деца и правиш ли несправедливо между тях различие и предпочитание? Молиш ли се за тях на Бога? Внушаваш ли им любов към Бога, към църквата Божия с нейните установления и обряди, а също и любов към ближния и доброто? Учиш ли ги на молитви, на уважение на закона и реда, на правилата за чест и благоприличие? Не се ли отнасяш нехайно, въобше към тяхното обучение и възпитание? Не им ли даваш повод към зло или съблазън със своето поведение и разговори? Не грешите ли с нехайното изпълнение на обязаносттите си, с несправедливо и пристрастно отношение към някого от подчинените си.

VІ. Против шестата заповед която е: ,,Не убивай“. Повредил ли си с каквото и да е живота на другите хора – злонамерено или неволно? (Богатий човече!) не си ли допуснал някой да умре от студ или глад. (Силний човече), с притеснение и лишаване от средства за препитание,– а особено вдовици и сирачета и, въобще беззащитни хора,– не си ли ги довеждал до извънмерна скръб и преждевременна смърт? (Владелецо), не си ли измъчвал силите и здравето на подчинените си с много тежки работи и глобявания и с това не си ли ги довеждал до гроба ? (Началниче), като си наказвал някого не си ли действувал в това време по злоба, пристрастие и жестокост. (Лекарю), не си ли пропуснал по небрежност когото и да е да умре; или по нежелание, поради леност или своекористие не си ли отбягвал да помогнеш на болния? Не си ли оскърбил някого в гняв, грубост в обръщенията, злословие, ненавист? Не си ли причинил някому вреда чрез побой или с нешо друго, което подхвърля човека в дълбока скръб, разстройва здравето му и съкращава живота му? Още по-важен грях е убийството на душата, когато някой поучава или подстрекава другите на греховни дела, или когато със съблазнителен пример и думи въвежда другите в грях. Не си ли съгрешил в това? Шестата заповед, като забранява, въобще човекоубийството, забранява също и човекоубийството. Не си ли имал греховното намерение да посегнеш на живота си?

VІІ. Против седмата заповед която е: ,,Не прелюбодействувай“ Ако си в безбрачно състояние, пазиш ли се в девство и целомъдрие? Не си ли склонявал други към греха, не си ли съблазнил или развратил някого? Не си ли разстроил чуждо човешко щастие? Ако си женен: Не си ли изневерил на съпружеската вярност и любов? Не си ли разрушил живота и здравето си с някакви неестествени тайни пороци? Не си ли чел книги, не си ли водил разговори или пял песни, които разпалват въображението и пораждат греховни мисли? Не си ли се услаждал от съблазнителни картини, не си ли посещавал зъблазнителни зрелища и събрания? Пазил ли си се от скверни думи?

VІІІ. Против осмата заповед която е: ,,Не кради.“ Не си ли присвоявал чужда собственост по какъвто и да е начин: с крадене, с насилие, с лъжа, с лъжовни писмени документи, с лъжовни мерки, с измама, с излъгване на сметките, с фалшиви пари, със вземане-даване, с продажба на лоша стока вместо добра? Не си ли скривал намерена вещ, като не си известил никому за нея? Не си ли скривал разбойник и крадец? Като си вземал на заем, не си ли се преструвал, че си несъстоятелен, за да не платиш дълга? Не си ли отлагал изплащането умислено? Не си ли нанесъл вреда на ближния си с нещо, напр. с подпалване, с допускане да се развалят и да се изгубят някои вещи; или с намерение да угодиш на известни лица, не си ли възпрепятствувал на някого? Като си бил на служба, частна или държавна, не си ли грешил в леност, като си се преструвал, че си болен, та даром да получаваш заплата; не си ли се преструвал на беден и даже на просяк само за да живееш за сметка на чужда благотворителност и милостиня на добри и доверчиви хора? Не си ли съгрешил в лихварство? (Търговецо), не си ли продавал някои неща много скъпо, като си виждал че купувачите се намират в крайност? Не си ли вземал извънредно голямо възнаграждение за работа или услуга в случай на крайна нужда? Не си ли задържал зслужената от другиго заплата? (Съдиа и началнико), не си ли съгрешил в присъдата, т.е. не си ли вземал подаръци и само според тях си произвеждал съд или решавал късно дела, които не търпят отсрочване? За награда не си ли извръщал дела, като правиш правото криво и обратно? За пари, по роднинство, по просба на силни и знатни, не си ли възвишавал недостойни, като си презирал достойните, или не си ли сам придобивал по такъв начин отличие, облаги и длъжност? Това е също ограбване на чужди права. Не си ли съгрешил в светотатство, т.е. кражба и присвояване на църковно имущество? Не си ли съгрешил в несъстрадание към нещастните в немилосърдие към бедните, а особенно към вдовиците и сираците, в недаване милостиня или по силите ти, помощ на нуждаещите се от нея? Не си ли грешил в скъперничество във вреда на здравето си или онова на домашните си, или въпреки приличието? Не си ли пръскал имуществото си в излишен разкош, с безпорядъчен живот?

ІХ. Против деветата заповед която е: ,,Не лъжесвидетелствувай“. Не си ли лъжесвидетелствувал против някого в съда, или не си ли клеветил пред началството, пред познати и родители някого? Не си ли разгласявал чужди пороци, та с това да накърниш честта на някого в обществото? Нямаш ли разположение да подслушваш, да дебнеш, да се подмилкваш? Не обичаш ли да слушаш клевети, та по тях да съдиш за хората? Не принасяш ли сплетни от дом в дом? Не обичаш ли да скарваш хората, като наклеветяваш едного на другиго? Не обичаш ли да се присмиваш на другите и да тълкуваш от към лоша страна думите и постъпките им? Не се ли отзоваваш прекалено рязко за недостатъците на другите? Не лицемериш ли, не обичаш ли да измамваш другиго – пред очи да го хвалиш, а зад гръб да осъждаш? Не измамваш ли и не си ли пълзял пред по-горни от тебе? Не измисляш ли разни небивалици и не ги ли разгласяваш? Не си ли скривал правдата пред съда, началството, родителите, особено когато е трябвало да се каже под клетва и целуване на св.Евангелие и Кръста Господен? Не си ли откривал истината във вреда на другиго, само от злоба? Не се ли преструваш в поведението си, като правиш добро само по външност, а не по съвест пред Бога, като желаеш да получиш повече известност между хората?

Х. Против десетата заповед която е: ,,Не Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай жената на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му, нито никакъв негов добитък – нищо, което е на ближния ти“. Не завиждаш ли някому в нещо? Не си ли се радвал на нещастието на другиго? Не си ли желал някому зло, болест или смърт? Не ти ли се е досаждало, като си виждал другиго в щастие?

Стараеш ли се да избягваш тези грехове, за които преди си се каял и за които си обещал да се поправиш? Имаш ли сърдечно желание и твърдо намерение за напред да не вършиш тези грехове, в които си се покаял? Припомни си, нямаш ли други грехове против любовта към Бога, към ближвия и против самия себе, които особено тежат на съвестта ти?

Като обмислиш по такъв начин всичките си грехове, иди в храма Божий, възнеси молитвена въздишка пред образа на Господа Спасителя, направи земен поклон, като произнесеш от все сърце думите: ,,Господи, бъди милостив към мене грешния!“ (Лук. 18.13) и като застанеш пред духовника, пак направи земен поклон пред лежащия на аналоя св.Кръст и след това постарай се сам да изповядаш пред духовника греховете си без всякакво укриване.

След изповедта и причащението с Тялото и Кръвта Христови, старай се да се въздържаш от тези грехове, в които ти току-що си се покаял. Пази се да не оскърбиш с греховния си живот Господа, с когото таинствено си се съединил в св.Причастие (Иоан. 6.56.), за да не си навлечеш гняв и съд Божий (І Кор. 11.29). Ако на тебе, поради твоите немощи ти бъде трудно изведнъж да изоставиш всичките си греховни привички, то почни да ги изкореняваш постепенно. Ако ти, след всяка изповед, се освобождаваш макар и от една само греховна привичка, то волята ти, с Божия помощ постепенно ще се укрепва в доброто и ти ще усещаш в себе си все повече и повече нравствени сили за борба с лошите наклонности и съблазни. Но при това не забравяй, че по думите на Евангелието, когато злите страсти оставят покаялия се грешник, то злия дух, от завист заради духовната чистота на подновения човек, напада с особена сила.

Затуй трепери християнино, над това щастие, което ти изпитваш след чистосърдечна изповед и причащение със св.Тайни и всячески пази това духовно съкровище, като вярваш твърдо, че в теб живее Христос (Гал.2.19), Който иска всички човеци да се спасят и да познаят истината (І Тим. 2.4). Помни и вярвай, че Господ е силен да ни обогати с всяка благодат, за да бъдем богати на всяко добро дело (ІІ Кор. 9.8).

¹⁾Думата епитимия е гръцка и означава изправително наказание, което се налага не за умилостивяване или удовлетворяване на Бога, но единствено с цел да даде на каещия се грешник възможност да покаже действителни плодове на своето разкаяние пред духовника и да прояви готовност за започване на по-дабър живот.

²⁾В този наръчник на изповядващите се не се споменават модерните елeктронни медии, тъй като във времето когато е писан, освен радиото те не са съществували. Със своята неограниченост и многоликост, освен за неоценима полза могат да послужат и за погибел, както духовна така